Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.

Те са пред мен – две сенки огнени.
Те са във мен – две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно.
Един монах – сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.

Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи. (2х)

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов... една любов... осъдена.