Стари мой приятелю,
чуй годините,
всеки има своя дом
и свойто рамо.
Всеки има своя път
и свойта съвест,
виж децата ни
колко са пораснали.
 

Не, недей да ми припомняш,
не, недей да ме поглеждаш
тъй отчаяно и нежно – не!
Както преди...
 

Моля те, не ме докосвай,
моля те, не ме целувай
тъй погубващо и страстно – не!
Както преди...

Стари мой приятелю
чуй годините,
всеки има своя миг –
единствен миг.
Всеки има своя сън –
несбъднат сън,
виж, очите ни –
колко уморени са.
Не, недей да ми припомняш,
не, недей да ме поглеждаш
тъй отчаяно и нежно – не!
Както преди...

Моля те, не ме докосвай,
моля те, не ме целувай
тъй погубващо и страстно – не!
Както преди...